Палитра стил - PalitraStyle.com

В живота на всеки от нас има дни, в които душата ни сякаш има нужда да разгледа себе си. И не е задължително навън да има мъгла или пък да вали. Може да се случи в прекрасен пролетен ден, в розово утро или по време на кървав залез. Не бива да се противим на този естествен порив да потъгуваме. Не търси приятелка за шопинг, не препрочитай бодрите наставления за оптимизъм на някой психолог – гуру.

Тъгата - откраднато време за себе си

В такива моменти е най-добре да откраднем време за себе си и да си позволим да бъдем тъжни. Нека спрем забързания ход на времето, да слезем от скоростния влак на ежедневието, да се дистанцираме от всички и от всичко. Да оставим мисълта ни да се лута в сивата мъгла на съзнанието. Да дадем възможност за изява на нашата душа, която във всекидневните ни обязаности обикновено сме притиснали в затвор, без право на мнение, без да чуваме ропота й, без да обръщаме внимание на повика й. Нека сега има думата тя. Да й позволим да ни изпълни в цялост и да лумне в пълнотата си, да ни разкрие колко е дълбока и богата. Спокойно и с вяра да й се отдадем. Нека се почувстваме като малки прашинки в света, които се носят безтегловно във въздуха, виждайки се само, когато са огрени от сноп светлина. В този свят, който с времето разбираме, че не можем да променим, така както ни се е искало, но сме си мислили за възможно. Светът се оказва свят. Той е такъв, какъвто е. Ако искаме да променим нещо, то трябва да променим себе си, нашето отношение и настройка към нещата.

Да тъгуваш е време на пътуване в себе си, към себе си

Да позволиш да те споходят най-мрачните ти мисли, да усетиш най-големите си страхове. Да поплачеш за несбъднати мечти, за неслучили се любови, за отишли си хора, за неосъществени възможности. Да се почувстваш сам и самотен. За да разбереш, че най-ценното на този свят си ти самият. В живота ти са идвали и са си отивали много хора, този процес ще продължи, защото това е логиката му, но винаги, до края на живота си ще бъдеш със себе си. Затова трябва да се опознаваш, да се щадиш и да се обичаш.
Не се притеснявай от депресията. Тъгуването е здравословно. То няма да те доведе в пещера без изход. Тъгуването е пречистване. То ти дава възможност да отмиеш полепналото несъгласие, и неудовлетвореност от случилите ти се неща. Дава ти възможност да помислиш, да потърсиш отговор на въпросите започващи със защо: защо точно на мен, защо стана така, защо точно сега. Не е важно да намериш отговори. Важното е да си задаваш въпросите, да осъзнаваш случващото се на теб в света, за да разширяваш кръгозора си и да потърсиш знание.

Тъгуването ни прави мъдри

Да осъзнаеш, да разбереш, да простиш… на себе си. И на другите. Така човек пораства. Става по-силен, защото осъзнава живота. Дава си сметка кое му носи радост, какво му дава усещане за пълнота и себереализация.

Тъгуването е грижа за теб

То те кара да държиш душата си в цялост. То ти позволява да откриваш красотата, дълбочината и хармонията. В такива минути може да имаш нужда да почетеш книга, за се потопиш в красивите думи на автора, да се пренесеш на друго място, да погледнеш света през други очи,  да усетиш стремленията на други хора, съвсем осезаемо да почувстваш слънчевите лъчи или пък вятъра, полъхващ в клоните. Може да имаш необходимост да погледнеш любима картина. Да оставиш цветовете, формите и символите в нея да ти въздействат. Да усетиш топлотата, струяща от есенен пейзаж, свежестта на морските пръски от разбиващи се в скала вълни или да вземеш своето квантово причастие от майсторски изобразена с четката вселенска хармония. Понякога може да ти бъде достатъчно просто да излезеш навън да подишаш и да чуеш песента на птиците.

Тъжна ли си днес? Не се оставяй да изглеждаш сива и зла като изстискана туба от крем! Погали нежно душата си. Вгледай се първо в нея, а сетне в огледалото. Виж дълбочината на очите си, съзря ли пламъчето й в тях? Позволи на сърцето си продължи да я пази в лоното си. По-мъдра си. По силна, по-издръжлива. По-смела. Усети ли любовта към себе си? Да, тя сега струи по-силно. Усмихни се! Светът е твой! И е прекрасен!