Палитра стил - PalitraStyle.com

Днес отбелязваме една велика дата в историята на България – 2 юни, денят на Ботев и на загиналите в борбата за национално и социално освобождение.

Ботев и националните ни герои

Няма българско сърце, което да не трепва пред величавия подвиг на националните ни герои, които дадоха живота си в името на България. Ще минават години, ще се променя времето – политическата действителност, нравите, ценностите, но споменът за тях няма да бъде изтрит.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на националноосвободителното движение. Ботев, Левски, Каравелов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю, Бенковски, Волов и хилядите други знайни и незнайни борци са зидарите на националното ни чувство, което и днес определя посоките и критериите ни за родолюбие.

Ние и Ботев

На днешния ден повече от всякога трябва да си припомним каузата и заветите на нашите национални герои, техните идеали за свобода, независимост, социална справедливост, равенство, братство. И да не търсим израз на всичко това в съвременните ни политици. Трябва всеки от нас да потърси тези ценности в себе си.
Ако все още тези идеали не са ни чужди, да се опитаме да извисим духа на българщината и патриотизма над пошлостта на времето в което живеем . Нека сега още по-силно усетим вселяването в душите ни на Ботевия плам, смелост и борбеност, за да бъдем негови достойни наследници.

Гибелта на Ботев

Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината.

1876 г., 17 май. Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй. 205 четника развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

1876 г., 18 май. Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.

1876 г., 19 май.Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

1876 г., 20 май (1 юни нов стил). Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата във  Врачанския балкан.

Безсмъртие в годините

Днес е денят на Ботевата гибел, но днес е и денят на неговото възкресение във вечността. Ние сме на тази земя, която е целуната от Ботев. Ние стоим на тази пръст, попила Ботевата кръв. Тя сега мълчи, мълчи прибран и приласкан от нея и самият Ботев. Но що за мълчание е това? Такова мълчание се нарича безсмъртие и то се чува по цяло българско.

 

Още по темата:

• Заветите на Левски