Автор: Виолета Манолова, списание Палитра стил - PalitraStyle.com

Седмицата между Месни и Сирни заговезни е известна като Сирница. През дните й се извършва подготовка за великия пост. Като блажни се консумират само млечни и яйчени ястия.

Народните обичаи през Сирница

До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби.

През седмицата, в дните сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.

През цялата седмица или само на Сирни заговезни се палят огньове и се прескачат. Около тях се играят хора, пеят се песни (затова празникът се нарича и Поклади).

В някои региони на България е разпространен обичаят оратници (оруглици). Стопаните завързват около главите си факли от слама и вярват, че по този начин прогонват бълхите от къщата.

Обичаят хвърляне на стрели също е много популярен. Ергените изстрелват с лъкове запалени стрели в дворовете на момите, които харесват. Това продължава до късни нощи. Семействата на момите стоят будни, за да гасят, ако трябва, пламъците. Всяка мома събира стрелите – колкото повече са те, толкова по-харесвана е тя.

В неделята на Сирница е големият празник Сирни заговезни. Семейството се събира около трапеза, на която задължително има баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва. Извършва се обичаят хамкане – на червен конец се завърза парче халва или яйце, най-възрастния завърта конеца в кръг, а всички останали се стремят да хванат хапката с уста. Успелият ще е жив и здрав цяла година. Празникът Сирни заговезни е известен още като Прошка. На всеки, който в този ден поиска прошка от родители, кумове и пр., му се дава.

Смисълът на празника

Постите в народните представи са въздържание – както по отношение на храна, така и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването в земята на житното зърно. С идването на пролетта, то покълва от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността се предизвиква цикълът на плодовитостта.

Паленето на огньове, хвърлянето на запалени стрели насочва към древни култове и практики. Стрелите са фалически символ и огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителна функция на ритуалите. Тя е предадена чрез релацията между природните и социални реалии слънцето, което затопля земята и я опложда и запалването, (което е равно на оплождане) на усвоеното моминско пространство.