chereshiсписание Палитра стил - PalitraStyle.com

40 дни след Великден отбелязваме възнесение Господне, Спасовден. Вярва се, че ако вали на този ден, годината ще е богата и реколтата обилна. Спасовският дъжд е като Гергьовския – всяка капка, струва жълтица. Вярва се, че на този ден русалките, които „сеят“ своята роса, вече са дошли.

Най-известният обичай на Спасовден е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести или бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир (кърпа), бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или кърпа – дар за русалките. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с вода от стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че болните ще оздравеят, а бездетните ще заченат.

На Спасовден не се работи. Жените раздават жито и хляб за помен на умрелите, а също и от първите череши. Затова Спасовската задушница се нарича черешова.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят спасовските хора – само по песни, без музикален съпровод. Празнуват всички именици.

Изобилието и многообразието на Спасовденската обредност се дължи на смесването на различни по характер елементи, но центрирани около общопродуциращата функция на празника. Имаме езически слой, който е свързан с древни анимистични представи. Тук централна роля играят митичните божества (русалките), притежаващи някои качества на демоните на плодородието и вегетацията. Шествията, ходенето на росен, даруването им, са насочени към омилостивяване и осигуряване на закрилата им: те помагат на нивите, но и на хората, увеличавайки плодовитостта.
Реликтите на християнската митология са вторият пласт в обредността. Това преди всичко е Черешовата задушница. Основната идея е не само спомнянето за мъртвите и почитането на бога, но и желанието за защита на плодородието и живота.