Палитра стил - PalitraStyle.com

Обредността на Игнажден е семантично свързана с предхождащите и следващите го зимни празници. И тук обредите произтичат от концепцията за хаос, прелом и преход към нещо ново и различно.

Народната традиция

Според древната народна традиция, Игнажден се празнува за да се омилостивят кокошите лахуси – пакостни духове, които пречат на кокошките да мътят яйцата си. В миналото се е спазвал обичаят, който пръв стане сутринта да внесе вкъщи сухи пръчки и клечки, като се вярвало, че прогонват лахусите.

Полазването е по-известният обичай, стигнал до нас. Полазникът е първият човек, който прекрачва прага на къщата, като по това се гадае каква ще е годината. Затова стопаните предварително избират добър и имотен човек и още на предния ден го канят с бъклица, да им стане полазник. Когато полазникът пристига в къщата на Игнажден, той разравя жаравата в огнището и нарича: „Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща”. Всички отговарят с „Амин, дай Боже!”. След това присъстващите сядат на постна трапеза.

Празникът се чества и от имениците.

Смисълът на традициите

Идеята за граничност откриваме и в Игнажден, защото по същността си това е празник за омилостивяване на хтоноса. Факт е, че обредните действия целят предпазване не само на кокошките и яйцата им, но и на цялата Вселена. На знаково равнище кокошката и яйцето представляват космоса и неговото зараждане. В обичая полазване откриваме практицизмът на българите – избирайки полазникът, те правят предсказанието за това каква ще е годината програмируемо.

• < Предишна
• Следваща >