списание Палитра стил - PalitraStyle.com

ZBoyadjiev

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, Пловдивско. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.

Неговият свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие, хармония. Художникът изразява на платното крайните състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. В картините си той рисува селския бит и радостта от общуването с природата.

В творчество на Златю Бояджиев има два основни периода, разделени от 1951 г., когато художникът получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка.

Първият период на творчеството му се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. Работата му се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит.

През първия период Златю Бояджиев създава най-ценните си платна. Повечето от тях в момента са в големите държавни музеи и галерии. Това е висока европейска живопис, приложена към българската действителност. Най-известните му платна от този период са: "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (НХГ 1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и др.

Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на модела. Прекрасни примери са: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката на художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941) и др.

През втория период, стилът на художника се променя.  Златю Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл. Платна от този период са: "Село Брезово" (1959), "Към кланиците”.

Златю Бояджиев организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Най-много картини на Златю Бояджиев  - 76 бр. има в Галерия „Златю Бояджиев“, находяща се в къщата на д-р Стоян Чомаков, която е национален паметник на културата,  в Стария Пловдив.
След 10 ноември Златю Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-често фалшифицираният български художник. Обикновено се имитира втория период на Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е недостижимо за фалшификаторите.