theaterАвтор: Весела Иванова, списание Палитра стил - PalitraStyle.com

Свят без театър?  Само при споменаването на това, не ви ли се струва, че изведнъж се смразявате и застивате на място, че започвате живот в един сив и скучен свят на сенки без емоции.
Живот в Матрицата на уж „истинският свят“ изпълнен с проблеми, в който няма място за култура, защото видите ли се решават много важни въпроси за оцеляването на нацията и овладяване на политическия живот.

А какво да кажем за грижата за душите ни. Театърът е наслада, животворяща топлина, която облива душата и я изпълва с нектара на истинския живот, този извиращ от сърцето.

Защото, когато истински обичате театъра, вие се сливате с него, с играта на актьорите, с декорите, с атмосферата, вие дишате с дъха на този друг свят.

Вие го усещате, вие го изживявате и сте вътре в него. Емоции, ум, тяло всичко се слива със сцената и вие сте живи, и сте щастливи или плачете.
Театърът е за душите ни, той докосва тази невидима част от нас, заради която ние сме човеци.

Какъв ще е светът без театъра ли? Свят на светлосенки пълзящи по улиците, гледащи в телефони с безизраен поглед. Едно скучно място с едни скучни хора, решаващи световни проблеми, а всъщност загубили способността си да чувстват. Такива, с автоматични реакции  на роботи, решили, че помагат на другите, а всъщност дълбаещи в раните им.

И пак те измислиха реформите, година след година, ден след ден, малко, по-малко решили да натикат все в по-задъдена улица, него, театъра.
Но знаете ли, въпреки всичко, той Театърът, пак оцелява и винаги ще е тук с нас и в нас, в центъра в сърцата ни, защото всичко започва и свършва в центъра в сърцето, а това никой не може да ни отнеме никога.     От векове е бил и ще бъде, сега и винаги. Дали в бляскави салони или на някой таван, дали  навън в мрачен ден, или под блясъка на слънцето, той е тук.

Не може да има свят без театър, това е отговора ми на този въпрос. Каквото и да става, който и да решава, каквото и да решава, вярвайте, че пламъка на театралния огън е вечно жив и ще грее. Понякога ще тлее, понякога, ще е буен, но ще гори винаги.

А ние, всички ние, които обичаме театъра и които живеем с него, чрез него и в него сме тук и няма да позволим, този свят без театър.
Мислех да спазвам точни правила и да разсъждавам по проблеми на театъра, но просто ви казах, какво чувствам в душата си.
Театърът е Любов, той е онази искра в нас, която ни кара бъдем истински, чувстващи, усещащи  и да обичаме живота.
Една от  вас…….
Весела  Иванова