masterkaсписание Палитра стил - PalitraStyle.com

Еньовден е най-сакралният и най-мистичен ден в годината. Това е времето на лятното слънцестоене, което е ключов момент в езическите традиции и ритуали на древните траки и славяни. Главната цел на обредите е съхраняването на живота и продължаването на жизнените цикли. Доказателство за значимостта на връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата е фактът, че знанието за древните поверия се пазят и днес.

Еньовден в народните вярвания

Във времето на лятното слънцестоене (равноденствие) още от езически времена хората  са практикували специални ритуали по посрещането на изгрева, когато слънцето е  в зенита си и трепти, сякаш играе. Поверието гласи, че който види изгрева, ще бъде здрав през цялата година.
В традиционните вярвания на българите денят е познат още като летния Свети Иван и хората го носят в съзнанието си като най-виталния, сякаш окъпан от добрите и здрави сили на природата, ден.

На Еньовден водите стават лековити

На Еньовден годината се преломява. Слънцето е достигнало до най-крайната си спирка - лятото и се обръща, за да тръгне към зима. Вярва се е, че преди да тръгне към зимата, то се окъпва във водите и ги прави лековити. После слънцето се  отърсва и росата, която пада, има чудодейна сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве и плодородие.

На Еньовден билките притежават магическа сила

В най-дългия ден - върховото време в годината и билките са се налели с най-лековитата си и магическа сила. Те се използват за лечение, но имат и предпазна функция, използваща механизмите на контактната магия. Фактически тук откриваме опосредствани соларни култове. Билките се берат на Еньовден и по-скоро в нощта преди празника, по първи петли. За да е за добро, се берат към изток, към изгрева на слънцето. У нас, на този празник,  се плете Еньовски венец, през който се минава за здраве. Той се прави от 77 билки и половина. В народните вярвания за всяка болест има и билка, а половинката е за незнайната болест. Биле за неизвестната болест се откъсва, като се зажуми и се вземе половината от цветеца. По някои места пък билкарят се завърта седем пъти от дясно на ляво. На 7-о завъртане хваща някаква трева. като я разцепва на две. Смята се, че това е нужната половин билка, която цери незнайната болест.

Еньовден и масоните

И днес на лятното слънцестоене се гледа като на специален момент. Годишният цикъл на слънчевите влияния се състои от два пика: времето на лятното и на зимното слънцестоене – около 21 юни и 21 декември, когато слънцето се намира в най-високата си и в най-ниската си точка спрямо Земята. Тогава лъчите на светилото падат не под ъгъл, а директно върху планетата и влиянието им е най-силно. Може би, затова  Еньовден е и много специален празник за масонското братство. Масонството е посвещение по пътя към духовно самоусъвършенстване и е подчинено на един йерархичен ред, изграден върху законите на хармонията. Масоните  вярват, че слънцето е символ на изначалната, вечна светлина, на  изначалното и вечно познание, на човешката мъдрост. Вярват, че силата на светлината на слънцето озарява стремежа на човеците към  духовно съвършенство. Затова  денят на лятното слънцестоене, когато слънцето е в зенита си, е началото на новата масонска година.

Еньовден и християнството

Еньовден е и голям християнски празник, тъй като тогава е рожденият ден на св. Йоан Кръстител. В Библията не е посочена точната дата, но в евангелието си св. Лука пише, че се е родил точно шест месеца преди Рождество Христово.  
Продуциращите и предпазни обредни практики на Еньовден неслучайно попадат под патронажа на св. Йоан Кръстител. Така езическото раждане на плодовитостта съвпада с раждането на християнския светец, а това по същество е синтез на различни култури в едно цяло.
Имениците посрещат гости по домовете си, а в някои краища колят курбан и всички се събират на народно веселие.