den pobedaПалитра стил - PalitraStyle.com

В Русия честват 9 май като Деня на победата над хитлеристка Германия. Капитулацията е подписана в източното берлинско предградие Карлхорст на 8 май 1945 г. късно вечерта, когато в Москва вече е 9 май.

Така завършва военният конфликт между нацистка Германия и Съветския съюз, започнал през 1941г., останал в паметта на човечеството като Великата отечествена война.

Освен тържеството на победата, краят на войната носи много мъка в чисто човешки план. Само в Русия убитите, умрелите впоследствие на раните си и тези, които никога не са се върнали от плен се изчисляват на 8 668 400 души, безследно изчезналите са над 5 милиона.

ДВЕ ПО ДВЕ
В памет на следвоенна Москва

Момичетата танцуваха две по две
в стари басмени рокли.
Танцуваха на широка площадка
в парка,
сами -
две по две,
две по две, -
танцуваха докато им се завие свят,
стъпка напред - отново назад,
всяка априлска вечер -
две по две -
и полите, скроени на клош,
кръжаха,
трептяха
до късна нощ,
като тъжни цветя
под хладно небе.

Момчетата спяха
край Харков, Орел, Житомир
дълъг сън, вечен сън.
В белоруската ръжена шир
те сънуваха тънки момичета
в здрачния час,
те танцуваха с крехки момичета
първия валс -
в умъртвени села,
в повалени на смърт градове...

Пъстри рокли кръжаха
на площадката в парка
сами
две по две,
две по две.

Само аз се явих
с моя българин
як, чернокос.
И засвятка в ранените погледи
страшен въпрос,
и през валса,
през ритъма
виждах да дебнат очи,
виждах упрек
и завист,
и ревност,
и глад да личи.

Две по две,
две по две.
Тънки токчета. Дунавски валс.
Чувствах тежка вина.
Непомерна вина.
Само аз
върху силна ръка
бях опряла изстинала длан.
Само аз.
А до мен - ту напред, ту назад
чифт обувки - големи и мъжки
отмеряха такт.

Безвъзвратни години.
И първа невинна вина.
И днес като чуя
само кратката дума: война,
аз не виждам ни смърт, ни пожари,
ни погребани градове -
виждам парка и момичета мили
да танцуват
сами
две по две,
две по две.

Лиляна Стефанова