semeistvo Палитра стил - PalitraStyle.com

Писмо от една майка

Живеем в малък град и дъщеря ми посещава единствената детска градина. В групата са около трийсетина деца, включително двойка близначки, но не инвитро – както навсякъде и по всякакъв повод отбелязват техните близки.

Та думата ми е за тях…  Родителите явно много се страхуват да не им се лепне етикет „дефектни“, че държат да подчертаят пред всички, че са си заченали рожбите напълно самостоятелно, спонтанно, по физиологичен и естествен начин. Повторението е велико нещо! Вече всеки, който спомене близначките, задължително уточнява, че „не са инвитро“. Така, без да искат, родителите сложиха етикет на децата си. Все пак е етикет, независимо какво уточнява той.

Питате ли се защо е толкова важно това уточнение? Въпреки че благодарение на инвитро метода на зачеване, са се родили много деца, а техните родители са реализирали най-човешкия си порив, и същевременно са изпълнили т. нар. дълг към обществото, самото общество все още не приема това за нещо нормално.

Мисля си –  навярно народопсихологията на нас, българите, е такава, че искаме да сме еднакви, да сме незабележими в тълпата, „да сме като всички“, а различните задължително трябва да сочим с пръст. Няма нищо ново под слънцето… в България. В миналото беше: „Това дете е осиновено“, сега репертоара на мълвата се обогати с „Това дете е инвитро“.

В наши дни продължава да бъде срамно да си бездетен, да си осиновил или да си заченал инвитро. Все неща, за чиято първопричина не си допринесъл съзнателно. И в същото време се приема за напълно нормално да си лош, груб, завистлив, неграмотен – все избори, които се правят осъзнато, всекидневно, ежеминутно, непрекъснато.

При положение, че когато говорим за което и да било дете, считаме за необходимо да уточняваме метода на зачеването му, то тогава защо не уточняваме и това дали детето е било заченато с любов или е плод на случайност, дали е било желано или е станало по погрешка?!

Едно е сигурно: децата, дошли на бял свят чрез  инвитро, са измечтани от своите родители със всяка фибра на тялото, с всяка струна на душата, с всяка частица от човешката им същност. Те са заченати с много любов в ума, съзнанието и душите на своите родители, много преди лекарите да съединят яйцеклетката и сперматозоида в лабораторни условия. И тази любов е толкова всеобемаща, осъзната и смислена, любов, която щастливците, заченали по естествен път, никога няма да разберат. Тази любов е донесла друг вид познание на хората, които са я изстрадали. Именно тази любов ги е дамгосала завинаги. Тя осенява техния живот завинаги, прави ги по-различни, по-извисени, по-добри.

Аз уважавам всички тези смели жени и мъже и затова ги подкрепям. Аз съм инвитро!