Michelangelo CelliАвтор: Весела Балева, списание Палитра стил - PalitraStyle.com

Микеланджело Чели е американският арт мениджър на известния и провокативен художник Анастас Константинов. С него разговаряме при последното му гостуване в България, в дома на Анастас.

 

PalitraStyle: Г-н Чели, какво е отношението Ви към Анастас като творец?

Микеланджело Чели: За мен всички художници в света съставляват 95%. Анастас е художникът, който със своето творчество изпълва останалите 5%. И то отличавайки се в историята на изкуството не само в България, но и в цял свят.

PalitraStyle: В момента тече Вашият съвместен арт проект с Анастас в САЩ. Разкажете ни какво планирате до кроя на проекта?

Микеланджело Чели: Намираме се в третата година на US Project. До края на проекта остават още две години. Досега сме осъществили четири изложби с Анастас.  Двете от тях представихме в Питсбърг и бяха много успешни. Другите две участия бяха на арт панаирите в Маями и в Ню Йорк, където също пожънахме големи успехи. В оставащите две години планираме една важна крачка. Искаме да представим творчеството на Анастас в някоя голяма и много известна галерия в Ню Йорк или в друг голям център в Америка. Това за нас е огромно предизвикателство. 

PalitraStyle: Г-н Чели, освен че сте арт мениджър на Анастас Константинов, вие сте и негов почитател и колекционер. Какво най-много Ви впечатлява у него?

Микеланджело Чели: Две неща ме впечатляват най-много в творчеството на Анастас. Едното е  свободата - свободата на изказа, свободата на израза, свободата по начина, по който рисува. Другото е Божественото - Божественото в човешкия дух и отношението на Анастас към Божественото. Някои хора могат да го нарекат духовно, но според мен точната дума е Божествено.

PalitraStyle: Вие познавате изключително добре творчеството на Анастас. Бих искала да Ви помоля да коментирате една негова творба, която се отличава от всички останали – портретът на архитект Чели.

Микеланджело Чели: Това е портрет на моя баща. Когато видях творбата за пръв път, бях потресен. Това беше сто процента баща ми! Даже на платното беше представено повече, отколкото аз знам за него! Анастас беше уловил всичко!

Повечето портрети са вертикални, а интересното при този е, че е хоризонтален. Това творческо решение казва много за характера на Анастас – да не прави нещата по обикновения начин. Тази творба е друга, различна, необичайна и затова изпъква в творчеството на Анастас. Въпреки това портретът е класически. Точно такъв е стилът на баща ми като архитект – едновременно класически и модерен, съвременен.

Анастас е уловил и цветовете от моето детство, свързани с баща ми и нашия дом. Къщите на улицата, на която живеехме, бяха много скучни. Баща ми боядиса нашата в ярко синьо, ярко зелено и ярко виолетово. Само след два – три месеца и съседите започнаха да боядисват къщите си в подобни цветове. Всичко това свързвам с Анастас като художник, който влага много труд в картините си и останалите се опитват да му подражават. Стилът на портрета като цяло е много негов!

Колко портрети сте виждали на хора в профил? Това също е много интересно за мен. Когато бях малък често посещавах архитектурното студио на баща ми. То беше просторно, с  огромен прозорец с красива гледка. Когато твореше, баща ми гледаше през прозореца, обмисляйки новите си идеи. И когато влизах в офиса му, го виждах в профил, точно в този вид, в който е нарисуван в портрета. Анастас е уловил всичко това, без да го знае! Той има нещо особено в себе си, което го свързва с космическото, откъдето черпи вдъхновение.

Портретът безкрайно впечатли и силно развълнува моя баща. Той е плакал само два пъти в живота си. Първият път е плакал на погребението на баща си. За втори път се разплака, когато видя своя портрет, нарисуван от Анастас.

Нашите близки и приятели също много харесват творбата. Един приятел дойде вкъщи на вечеря. Мястото му беше срещу баща ми, зад когото висеше закачен портретът. След седмица се срещнахме и нашият приятел ми каза, че цяла вечер е гледал ту баща ми, ту портрета, ту баща ми, ту портрета.  Накрая е установил, че портретът е по-жив от баща ми.
А аз в заключение мога да кажа само едно - този портрет диша.

PalitraStyle: Г-н Чели, благодаря Ви за интересния разговор! Желая Ви много успехи и вдъхновение!

Portret na Arh.T.Celli

Още по темата: