preferenciialno glasuvaneАвтор: МАРККОММ, списание Палитра стил - PalitraStyle.com

На прага сме на Местни избори 2015. Предизборната кампания е в разгара си. Кандидатите за кметове и за общински съветници активно агитират избирателите по всички възможни комуникационни канали. Те говорят за своите управленски програми, критикуват опонентите си, обещават по-добър живот… Но умишлено или не в цялото това говорене те пропускат да кажат на избирателите, че този път всичко е в ръцете на народа.

Защо?

Става дума за преференциалното гласуване. Българският избирател вече два пъти се упражни   да гласува преференциално – първият път на изборите за Европейски парламент, вторият път на изборите за народни представители. В общи линии на политиците и двата пъти не им хареса. В първия случай Миглена Кунева остана попарена, когато се оказа, че е изместена от първата позиция в листата за евродепутат именно заради преференциалния вот, а БСП ни проглушиха ушите с прецедента 15/15. Вторият път – на изборите за народни представители, отново имаше недоволни политици. В голяма степен с различни тактически ходове след изборите в повечето случи те успяха да откажат избраните с преференции народни представители да стъпят в парламента. В други случаи не успяха, но пък изключиха от парламентарните си групи „провинилите се“.

Какво предстои?

Само след около двадесет дни българският избирател ще може за първи път да гласува с преференции за общински съветници.  Този път обаче всичко зависи от електората. Изборният кодекс дава съвсем реална и лесна възможност спуснатите партийни листи да бъдат пренаредени.
Според чл. 454 (1) Определянето на избраните кандидати за общински съветници от всяка кандидатска листа на партия или коалиция се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата по методика съгласно приложение № 5.
(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.

Законът "закриля" единствено водача на листата: Чл. 437, ал.5 Когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата.

Нека дадем пример с числа

Ако на изборите в една община има 10 500 действителни гласа, мандатите за общински съветници са 21, то общинската избирателна квота е 500 гласове. 7 % от общинската избирателна квота са 35.
Това означава, че ако дадена партия или коалиция участва в разпределението на мандати (а това, според Методиката става, ако са получили не по-малко гласове, необходими за избиране на независим кандидат) всеки кандидат за общински съветник, получил поне 35 преференции, се записва в т.нар списък А.
Нататък: (3) Кандидатите по ал. 2 се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

И следва най-важното от закона:

(6) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-малък от броя на мандатите на партията или  коалицията, избрани са всички кандидати от списък А. Останалите мандати на партията или коалицията се попълват с кандидатите от списък Б по реда на тяхното подреждане.
(7) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-голям от броя на мандатите на партията или  коалицията, избрани са първите кандидати от списък А по реда на тяхното подреждане до попълване на всички мандати.
(8) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е равен на броя на мандатите на партията или коалицията, избрани са всички кандидати от списък А.

Със сигурност, ако един кандидат-съветник организира семейството и роднините си да чекнат предпочитание за него, то той автоматично влиза в преференциалния списък. Всичко това означава, че на тези избори никоя партия няма застраховка кои точно кандидати от листата си ще вкара в местния общински съвет.
За съжаление или политиците не са си направили труда да прочетат внимателно Изборния кодекс, или тайно се надяват, че никой няма да се „заиграе“ с преференциите. За кандидатите от своите листи, може и да са сигурни, че няма да агитират, но как могат да бъдат сигурни, че избирателите няма да се възползват от правото, което им предоставя законът?!

Отбягването на въпроса с преференциалното гласуване на срещите с избиратели показва, че политиците не желаят да бъдат честни и искрени с електората. Тази им позиция със сигурност ще им изиграе лоша шега. В изборната нощ ще има истерия и много разочарования.