За Анастас от различна перспектива


Интервю на Весела Балева, списание Палитра стил - PalitraStyle.com с Емилия Константинова


Portret na EmiliaЕмилия Константинова е арт мениджър на галерия "Анастас". Преподава в Академията за музикално и изобразително изкуство – Пловдив в магистърските програми "PR на арт организации" и "Арт мениджмънт". Има защитена докторска степен. Владее английски и руски език. Съпруга е на художника Анастас Константинов.

PalitraStyle: Повечето хора те познават като съпругата на Анастас. Но ти си жена с успешна професионална реализация и със собствено място в света. Какъв е твоят свят?

Емилия Константинова: Не само в моя свят, но и в света като цяло Аз съм си Аз. Отстоявам собствените си позиции, макар и много трудно, защото Анастас е по-известният от двама ни, той е известната личност, геният и общественикът. Винаги се съобразявам с това и гледам да съчетавам помощта за неговото творческо развитие с моето лично професионално израстване.
Моят свят е разнообразен, многопластов и е свързан преди всичко с изкуството и Анастас. В този свят обаче неизменно намират място ежедневното присъствие на  хора от цял свят, а  приятелите ни са станали част от нашето семейство.

PalitraStyle: Какво е мястото на личния ви живот?

Емилия Константинова: Когато си общественик, нямаш личен живот. Толкова сме свикнали с този начин на живот, че личният живот ми изглежда чужд. За мен е нормално непрекъснато да контактуваме с различни хора, почти ежедневно да посрещаме гости. Дори когато пътуваме, предимно във връзка с работата, отново не сме сами. Къщата – най-личното пространство на човек, в нашия случай се е превърнала в Аврамов дом. Тя е отворена към всички – любители на изкуството, колекционери, приятели, тъй като в това пространство, освен че живеем, ние и работим, тук е галерия "Анастас". Благодарна съм на Господ за това, че успяхме да създадем оазис на един друг свят.
PalitraStyle: Разкажи ни повече за този друг свят?

Емилия Константинова: Мога да кажа, че мястото е сакрално като храм, а за това допринася не само местоположението на галерията. Намираме се в Стария град на Пловдив, върху пластове от хилядолетна история. Доказано е, че тук са живели хора от преди осем хиляди години, имало е мирни периоди, но и периоди на войни. Няма начин тази земя да не е акумулирала цялата тази енергия. Това е съвсем осезаемо. За да бъде атмосферата на това място толкова нереална, естествено допринасят и картините, които са като живи. Виждала съм хора да проявяват крайни емоционални състояния, когато стоят пред някоя картина – неистова радост или плач. Явно при по-чувствителните хора силната енергия отключва подобни емоции.
Понякога, когато се налага да свалим картините от стените, за да заминат за изложба извън България, галерията опустява и е много тъжно, въпреки цветните подови мозайки. Тогава  имам  чувството, че е настъпил апокалипсис  и не искам да стоя там.

PalitraStyle: Аз бих допълнила, че това многопластово пространство има още една важна част, без която не би било толкова магично – самият Анастас.

Емилия Константинова: Да, действително е така. Като всеки истински творец, Анастас е изключително чувствителен. Някои хора не харесват характера му, но за други е истински магнетичен. Той е способен да провокира хората и когато усети желание в събеседниците си за искрена комуникация, умее да ги предразположи да бъдат себе си. Затова в неговата компания винаги е интересно.

PalitraStyle: Какво е твоето отношение към изкуството на Анастас?

Емилия Константинова: Изкуството е необходимост, начин на живот. В годините съвместен живот с Анастас съм свикнала да бъда абсолютно всеотдайна, когато стане въпрос за неговото желание да твори. Правя всичко възможно той да бъде спокоен, макар че състоянието на „спокойствие” при Анастас е невъзможно "понятие". В тези творчески за него периоди се старая да го опазя от външния свят. Това са неговите моменти на безвремие. Когато рисува, Анастас става абсолютно друг човек. Бих казала, че тогава е истински, тогава е  самият той. Между другото, това го забеляза и неговият американски мениджър. Виждам как Анастас излъчва спокойствие и одухотвореност и съм сигурна, че подобно състояние не се наблюдава само при него, а при всички гениални творци. В тези моменти на творчески заряд той се свързва с друго измерение, с друго енергийно ниво, свързва се с Бог.

PalitraStyle: Да поговорим за твоята професионална кариера. Ти си доказан професионалист в галерийната дейност. Кое те накара да станеш преподавател и да споделяш своя опит с другите?

Емилия Константинова: След промените в България се появиха много галерии. Смяташе се, че това е интересно занимание и всяка дама би могла да бъде галерист. Всъщност галерийната дейност не се състои в това да вземеш един автор и да се закичиш с него. Това е една много сериозна бизнес дейност, пропита едновременно с любов към изкуството и към творците, към тяхната работа. Трябва не само да ги познаваш детайлно, но и ти самият да можеш да подбираш и създаваш колекция. Галерията трябва да е място със собствена концепция.
По отношение на галерийната дейност мога да кажа, че съм галеник на съдбата. Благодарна съм на Бог, че срещнах Анастас, от когото научих много. Той ми даде и куража да се самоусъвършенствам. Реших да се занимавам с научна и преподавателска дейност, защото искам в България да има конкурентна среда в областта на изкуството.

PalitraStyle: Не се ли страхуваш от конкуренцията?

Емилия Константинова: Напротив! В една конкурентна среда нещата се развиват. Искам да има реален, структуриран пазар за изкуството, професионално изграден, с реални стойности. И тогава ще се отсеят можещите в изкуството.

PalitraStyle: Би ли описала ролята на арт мениджмънта?

Емилия Константинова: Мениджмънтът в изкуството е свързващото звено между колекционери, галерии, куратори и художници. На всички трябва да е ясно, че творецът не е самостоятелен субект. Въпреки че той е лицето, еманацията на всичко постигнато, зад всеки успял творец стои екип от професионалисти. Творците трябва винаги да бъдат заобиколени от хора, в които да вярват и на които да разчитат. В България трябва да се научим да  инвестираме в отличниците, а не да бъдем бюро за социални помощи.

PalitraStyle: Тъй като в този разговор виждаме Анастас от различна перспектива, бих искала да те помоля да кажеш няколко думи за една специфична част от творчеството му, не толкова позната на широката публика – рисуването на портрети.

Емилия Константинова: Всъщност Анастас рядко рисува портрети. Неговите портрети много се различават от работите на масовите художници-портретисти . Интересното е, че той влага и друг, много важен подход – улавя характера на човека, а това е уникално. Резултатът е не просто портрет, а картина на характеристиката на човека. За да направиш истински портрет, е необходим висш пилотаж, който Анастас владее до съвършенство.

PalitraStyle: Емилия, благодаря за интересния разговор! От името на екипа на Палитра стил, желая на теб и на Анастас творчески успехи!

Portret na Arh.T.Celli