списание Палитра стил - PalitraStyle.com

"Вечна слънчева светлина в музиката, твоето име е Моцарт!" Чечерин

afish

На 14 ноември 2014 г. (петък) в Регионалния исторически музей – Пловдив от 17,30 ч.ще се състои концерт под надслов “Весели клавирни небеса с Моцарт”. Изпълняват Райна Петрова и Георгия Петрова.

Програма

Алегро в Сол минор, 1774 г.
Сонатно алегро с две контрастни по характер теми.

Дванадесет вариации в До мажор върху тема на френската детска песничка “Ah! Vous dirai – je, Maman!”, 1778 г.
Пленителна невинност.

Алегро в Си бемол мажор „Софи и Костанце”, 1781 г.
Една любовна изповед. Младият композитор живее в дома на семейство Вебер и музицира с двете дъщери – певици. Влюбен е в по-малката Софи, но властната майка, която по-късно става прототип на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта”, се налага и според традициите го оженва за по-голямата Констанце. Първата и втората тема си приличат, но в разработката се появява контрастен романтичен епизод – въздишка.

Марш в До мажор, 1782 г.
Посветен е на съпругата Констанце. Формата е триделна. Първият и третият дял са тържествени, наситени като звучност. Средният дял е тих, прозрачен нежен.

Фантазия в Ре минор, 1782 г.
Свободна импровизация на форма с богата хармония, темпови промени, шеметни каденци и просветлен финал в Ре мажор. Долавят се интонационни прилики с образа на Командора от операта „Дон Жуан”.

Шест вариации върху темата, наречена “Salve, tu Domine!”, 1783 г.
Поклон пред Божественото.

Траурен марш, 1784 г.
Посветен е на Господин Маестро Контрапункт – Йохан Себастиан Бах. Хармонията е изпълнена с драматизъм.

Рондо в Ре мажор, 1786 г.
Хармоничната инвенция на Моцарт смайва с хроматична оригиналност, а мелодията с фината си орнаментика се рее прозрачно, въздушно, нереално красиво.

Рондо в Ла минор, 1786 г.
Лирично, съкровено състояние, в което са проявени в съвършено единство всички музикални изразни средства – мелодия, хармония, ритъм, метрум, имитации, орнаментика, щрихи.

Менует в Ре мажор, 1790 г.
Триделна форма. Средният дял е изграден от възходящи секвенции. Динамичните нюанси са по-скоро съпоставяния на плътност и прозрачност. Характерната за танца менует тривременна пулсация с ауфтактова структура е съчетана с перфектния тонов баланс между четири гласа. Много изразително е внушението, че свири струнен квартет.

Още по темата: